ЕДНА КОЛЕДНА ПРИКАЗКА за малките семенца и големите желания

Беше тихa, снежнa Коледнa сутрин.

Къщата още спеше, но светлинките на елхата грееха така меко и топло, сякаш отрано приветстваха вълшебствата на деня.

Марти, буден отдавна с вълнение за подаръци, бавно на пръсти влезе в хола.

Спря за миг, стори му се, че усеща нещо. Оо, едно такова особено чувство...

– Ха, точно днес може да се случи вълшебство! Все пак е Коледа – помисли си той.

Най-подходящото време за уау изненади!

После с грейнала усмивка, пристъпи към елхата, а тя – сякаш само него чакаше, китна, блестяща, цяла нощ бдяла над подаръците, за да може да го посрещне с изобилие и радост...

Марти, така непреодолимо изкушен, си помисли, че може да подрани само малко и да отвори само един подарък. Започна да ги разглежда с любопитство и чудене:

– Ами сега, кой да бъде – най-големият или този с най-шарената опаковка?

После, забеляза една малка кутийка, сгушена между големите дарове. Кутийката не беше най-лъскавата, нито най-голямата, но все пак, имаше нещо любопитно в нея, което го накара да развърже панделката.

Ооо… вътре имаше разни неочаквани неща!

Едно малко пакетче с разноцветни грахчета – дребнички и по-големи, бледозелени, жълти, тъмночервени, кафяви... После Марти видя и по-голямо пликче, в него имаше шепа мека почва.

Марти се усмихна.

– Грахчета! – каза тихо. Но защо са толкова различни едно от друго?

И сякаш елхата до него заблестя по-силно. Сякаш Коледната утрин му прошепна:

– Мило дете, това са семената на желанията, които чакат да бъдат намислени…

Марти се зарадва:

– Оо, разноцветни грахчета – шарени пожелания, супер!

Той приседна до елхата, изсипа внимателно почвата в купичка, заглади я с пръсти, за да стане равна, нали е градинка. После започна да избира от цветните грахчетата, като ги слагаше едно по едно в меката почва. Наричаше всяко:

– Това грахче ще е пожелание за здраве – за мен, за мама, за тате…

Той изброи и всички хора, за които се сети, даже и четириногите му приятелчета и познати – кучето на съседите Лъки, котката Меги от село.

Взе следващото грахче:

– Ти ще бъдеш желание за смелост.

Като се сети, че би било хубаво да не го е страх следващия път при зъболекаря или от сенките вечер, дето понякога играеха на стената в стаята му.

После още едно:

– А ти, малко семенце, ще си моето пожелание за радост, игри и усмивки – колкото повече, толкова по-добре!

Марти изброяваше още и още желания, големи и малки... за любов, за доброта и за онова колело, като на Алекс - беше го карал веднъж и... Ей, толкова готино беше, даа, искаше го!

Следваха пожелания за търпение, като това да изчака всички да се събудят, за да отворят заедно всичките подаръци.

И за сбъднатите мечти – мечтите, които не спират да растат и да се развиват. Такива, дето отвеждат в магични светове и там се случват много, ама много интересни неща…

Фантазията на Марти рисуваше ли рисуваше красиви картини в притихналата Коледна утрин, а очите му блестяха от идеи и усмивката му грееше като Коледната елха в хола...

Така, в унес, чу своя вътрешен глас, който му подсказа:

– Време е желанията да пораснат...

МАЛКАТА ГРАДИНКА НА ЖЕЛАНИЯТА

В следващите дни Марти с любопитство надничаше в малката си градинка с грахчетата-желания и си повтаряше:

– Ей, малките, ще се грижа за вас, както и за желанията си!

Да, поливаше ги внимателно, следеше за слънчевата светлина, дали ги огрява добре и им нашепваше мили думи, като на приятелчета, близки до сърцето му.

Иии... един ден видя първите зелени връхчета, показали се от почвата.

– Хаа! Значи… сбъдвате се! Желанията се сбъдват! Йей! – провикна се той с широка усмивка, даже заподскача и направи 2-3 движения от онзи танц, който танцуваше, когато искаше да отбележи постижение.

След кратката еуфория, приседна до малката си градинка и се загледа в зелените кълнове, а те сякаш му разказваха:

– Желанията, мило дете, не растат за един ден. Но знай, когато се грижиш за тях – винаги покълват. Всичко, за което се грижиш – пораства. Всичко, в което вярваш – намира начин да се сбъдне...

ПЪРВАТА РЕКОЛТА

След още няколко дни Марти вече се радваше със своята зелена реколта – къдрави, свежи и много зелени млади грахчета. Дори усещаше гордост, ами да, той си ги отгледа, от семенцата до резултата.

Само, имаше някои колебания... да ги опита ли или да ги остави да растат големи, големи?

Все пак реши да опита няколко листенца.

– Ммм… вкусно! Като салатка – малко сладко и много любопитно.

После се сети, че може да украси с малките стръкчета грах своите сандвичи.

– А дали да не ги добавя и върху пицата, дето мама ще направи довечера?! Може, може…

Замисли се още...

– Ей, това прави ли ме Шеф готвач?! Ами ако съм такъв, а гостите в ресторанта ме викат, за да ме похвалят:

– Шеф Марти, не сме яли по-вкусно ястие! Браво! Пак ще дойдем и приятели ще доведем!

Очите на Марти заблестяха.

Леле! Имаше си собствена реколта от грахчета-желания, можеше да ги хапва, можеше и истории да си измисля. Чудно, чудесно, прекрасно!

В него оживяха още идеи – можеше да стане модерен градски земеделец, можеше да отвори и зеленчуков магазин за малки растения, можеше много неща!

Ех, нямаше търпение да пробва всичко...

ЕДНА МАЛКА ТАЙНА ЗА ВСЯКО ДЕТЕ:

Мило дете, ако и ти получиш своята Приказка Градина с малки семенца за големи желания, можеш да направиш същото като Марти:

Посей всяко грахче с едно хубаво пожелание.

Грижи се за желанията си през Новата година.

Гледай ги как растат – силни, здрави, красиви, както растеш и ти...

Защото желанията, посети с добро сърце, винаги намират своя път към светлината! 💚

В подкрепа на всичко,

което расте и се развива...