95% ОТ ХОРАТА ИМАТ ОТНОШЕНИЕ към растенията вкъщи
- 30.04
- време за четене: 3 мин.
Актуализирано: 30.04
Често можем да чуем: „Не ме бива в отглеждането на растения.“
Но всъщност, проблемът рядко е между растенията и хората.
Не става въпрос за липса на интерес, заложено е в нашето ДНК - ние сме част от природата.
Въпросът е във вътрешните съмнения:
- Аз мога ли да се справя?
- Дали няма да се „проваля“ и да убия нещо живо?
- Пробвах няколко пъти - не се получи...
Оттам идва поставянето на вътрешна бариера: "Не, не ме бива/не искам"
МИКРО ПРОУЧВАНЕ
Направихме опит за проучване с анкета в LinkedIn.
Без претенции за статистическа извадка, по-скоро като бърз поглед към реалността.
Въпросът: Какъв е Вашият опит с растения вкъщи?
В анкетата гласуваха 75 души.
РЕЗУЛТАТИТЕ
35% се определят като хора, при които растенията живеят и процъфтяват.
Логично можем да заключим: имат такива вкъщи, отглеждат и полагат грижи за тях.
40% попадат в групата на хора със смесен опит в отглеждането на растенията.
Можем да предположим, че имат такива у дома и понякога се справят с отглеждането, друг път - не.
20% от хората се самоопределят като неспособни да отгледат растение.
Дори и с най-лесните за отглеждане, като кактус.
Под 5% са гласувалите в посока "Нямам отношение към растенията у дома".
Един от петимата гласували е възприел буквално въпроса от анкетата, поднесен под формата на шега. В коментар споделя, че отглежда домати, подправки, билки.
АНАЛИЗ
95% от хората имат отношение към растенията вкъщи.
Не всички биха го определили като опит.
Не всички имат усещането за резултатност и увереност в процеса.
Но малцина са без връзка и желание за частица от природата у дома.
ПРОЗРЕНИЕ
Хората не се дистанцират умишлено от грижа към растения.
Не опира до "нямам време, твърде зает съм, нямам интерес" или другояче формулирано съображение.
Просто голяма част от хората са без увереност, че ще се справят, заради минал несполучлив опит.
Ако пренесем извадката от тази информация с поглед към вътрешнофирмени занимания, свързани с отглеждане на растения, роля могат да изиграят неправилно зададените въпроси за сондиране на мнение сред служителите.
Например:
- Искате ли занимание, в което да отгледате растения/микрорастения?
Звучи като задача, отговорност, тест. Нещо трудоемко и предизвикателно за вътрешните неуверенности на хората. А споменаването на микрорастенията - стандарт за света и така неизвестни в България - нещата само стават по-комплицирани.
По-различни биха били отговорите при въпроси в посока:
- Искате ли занимание в контакт с природата?
По-образен:
- Би ли ви било приятно занимание, в което има връзка с природата, релакс и съзидателност?
В КОНТЕКСТА НА ТЕМАТА
За малка частица от природата там, където прекарвате по-голямата част от будния си ден.
Отглеждането на микрорастения може да бъде нечувано и иновативно преживяване на първи прочит в корпоративна среда, но реалността за процеса е:
Осезаема връзка с природа. Занимание по отглеждане с видими резултати.
Малко време с почва, семена и песен на птици.
Микрорастенията могат да бъдат новото здравословно хоби или приятно преживяване, което започва с шепа почва и без претенции за разсад.
Уъркшопът по отглеждане на микрорастения е формат - приятен, лесен и кратък.
7-10 дневен цикъл на растеж на културите.
0% драма.
Видимо развитие в процеса след втория ден от посяване до готовата реколта.
Реколтата - супер полезна храна за организма. Богата на витамини, минерали, фибри, антиоксиданти.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Може би най-важното:
Въпросът не е дали хората имат интерес към растенията.
А дали имат възможност да участват в преживяване, което им дава липсващото в офиса - природата.
